Мария Касимова-Моасе: Къде си хвърляш боклука е въпрос на възпитание.
Вчера – Русе и Габрово. Красиви градове, сгради, които нашите предци са строили с усещане за красота и стил и с мисъл, че градят история. Стари български къщи или градски постройки с виенска архитектура. Хората се гордеят с градовете си и искат да живеят добре именно там. Стига да има работа и да се живее спокойно. Работа и спокойствие. И опазена, чиста природа.
Когато сме пътували из България преди, мъжът ми все казваше “в твоята страна има толкова много – за да стигнем до морето, минаваме планини, равнини, реки, гори. Спираме по малките пътчета и почти винаги наблизо има някое плодно дръвче, от което можеш да си откъснеш плод, има чешми с течаща вода…и защо хората трупат боклуци наоколо, защо цапат, защо не пазят всичко това?”. Не знам как да му отговоря. Хем ми е хубаво, че харесва страната ми, хем… ме е срам, че толкова не си я пазим. А тя наистина е събрала най-хубавото в една малка територия.
Вчера, докато пътувахме между Русе и Габрово, от автомобила пред нас на пътя изхвърча пластмасова чашка. Шофьорът без никакво неудобство си я изхвърли през прозореца! На пътя, насред природата, където това парче пластмаса ще се търкаля с години. В същото време от началото на пандемията в световния океан са се насъбрали 26 хиляди тона ковид боклуци – маски, ръкавици, защитни облекла, спринцовки, тестове…. Тази токсична маса остава на земята като резултат от човешката арогантност. Защото всеки си казва “е, точно пък моят боклук ли ще изцапа планетата?!”. Ами да, точно твоят и моят, нашият боклук. Всяка изхвърлена чашка, всяка зарязана някъде си маска, всеки фас – всичко това е отрова за бъдещето, което днес сме отговорни да строим ежедневно, по малко. Затова и трябва да ти пука точно къде ще си изхвърлиш чашката, и маската, и фаса, и пластмасовата бутилка от вода, и памперса на детето, и найлоновите пликове от пазара. И вече не бива да е въпрос само на възпитание – то е ясно, че в последните години възпитанието се превърна в екзотика и дори в маркер за слабост. Трябва да е политика. Образование, контрол и понасяне на отговорност. Лична, не само институционална. За да си пазим това, което си имаме и за което така малко се грижим.
About The Author
