Хасан Ефраймов:Наоколо беше пълно с красиви момичета, ала аз търсех нещо по-така.

НЕЩО ПО-ТАКА

Навремето, като бях млад, всяка вечер обикалях гезмето в Шумен. Така се наричаше главната улица – пешеходната част на бул. „Славянски“.
Тръгвах от хотел „Мадара“ и така чак до кръговото на „Руски паметник“. После, обратно. Много често се спусках дори по „Казанджийска“. Още повече, че на нея имаше вегетариански ресторант, в който вечерях почти всяка вечер. Сам!
Правех обиколката по много пъти на вечер. И, не само аз.
Наоколо беше пълно с красиви момичета, ала аз търсех нещо по-така. Всъщност, дори не можех да ги заговоря. Затова вечерях сам. После се прибирах и залягах над учебниците.
Най-накрая, тази вечер проумях всичко. Видях го в очите на момичетата в Добрич. Бяха същите. Очите на момичетата по всички градове са едни и същи. И навремето са търсели нещо по-така. Както и сега търсят нещо по-така всички наивни момичета и момчета, без да знаят, че нещо по-така няма.
И понеже, нито те са били нещо по-така, нито пък аз, просто сме се разминали.
Внимавайте в живота! Търсейки нещо по-така, да не останете и без всичко, което не е по-така.
Разбрах и защо не се предава опитът в поколенията. Всяко следващо тръгва от нулата. Защото… Защото… тогава щяха да знаят, че няма нищо по-така и животът просто нямаше да има смисъл.
Хасан Ефраимов, фейсбук