Мартина Иванова:Само едно боцване, какво толкова – това е отстъпление, което отваря вратите за следващите изисквания.

Само една маска, какво толкова. Само един тест, какво толкова. Само едно боцване, какво толкова. Само още няколко боцвания, какво толкова. По три на година, какво толкова. Само ще огледаме децата, какво толкова. Само ще посмучат едни пръчици, два пъти седмично, докато се надига тревожност и невротичност у тях, какво толкова.

Само две седмици, четири месеца, пет години, какво толкова. Само ще бъдем ограничени от ресторанти и кафета, какво толкова. Само ще трябва да доказваме правото си да работим, какво толкова. Само ще фигурираме в електронна система – здрави/нездрави/, какво толкова.

Само боцнатите ще могат да работят, потребяват храна, лекарства, спорт, култура, какво толкова. Само отговарящите на определени изисквания ще получават пари, какво толкова. Само отговарящите на изискванията, вписани надлежно в електронната система, ще могат да излизат навън, какво толкова.

Само една единна електронна система за контрол, какво толкова. Само още 200 кредита ми трябват за да достигна ниво, което да ми позволява да ми доставят хляб, какво толкова….

Дали има шанс останалите с частички здрав, буден разум, да разберат каква е играта? И че всяка малка стъпка „ ”… еее, какво толкова.”, е отстъпление, което отваря вратите за следващите изисквания? Няма връщане към никакво нормално. Има само стъпка, водеща към следващата стъпка”, пише психологът Мартина Иванова във Фейсбук.

“Докато някакви празни обвивки ни уверяват, че всичко е наше добро, че непопулярните решения са за добруването на хората, за здравето им. Наистина ли някой повярва на тези лицемерни “грижи”?

Те си имат план, спуснат от господарите. И си се движат по него. Пък колкото и да са агресивни в “грижата” за добруването ни, все още имаме избор – дали да допуснем тази мъничка, “какво толкова” стъпка. Тя е само прелюдия към следващата, нека сме наясно. Можем да я позволим. Или пък не.”

Мартина Иванова

3 thoughts on “Мартина Иванова:Само едно боцване, какво толкова – това е отстъпление, което отваря вратите за следващите изисквания.

  1. Ако позволите да перифразирам Тес Геритс “точно идиотите нямат право на мнение”, за съжаление в БГ те са мнозинството.

    1. Кой определя кои са идиотите? Вие? Това е доста смислена логика, която е показана в тази статия, па макар и не безупречна, по никакъв начин не е идиотска.

Leave a Reply

Your email address will not be published.