За какво са ни нужни мъжете?

“Живееш в идеален паралелен свят, в който децата са спокойни, ти си красива, а мъжът ти те обича. Това е идилия, останалото са подробности.
Замисли се как е започнало всичко. Адам и Ева. Горкият мъж, който има цял един рай на свое разположение. На всичкото отгоре е господар на животни, птици, насекоми и каквото там е имало. И този господар на света се поддава на изкушението от гадната гола Ева да изяде една единствена ябълка. Знаеш историята /надявам се/, и всичко отива по дяволите. И въпреки, че това жигосва мъжа вовеки, те още разчитат на нас да им поднесем храна, ако ще да се срине целият им свят. Не е ли чудесно? Това е уникално чувство. Ти, Ева първородена, ребро от своя любим, ти съсипа света му с една ябълка, и той ти се доверява. Сервирай! Боб, леща, мусака, жулиени, пържола, ягоди, шкембе… каквото ти душа иска. Сервирай, той ти се доверява. Е, какво по-голямо доказателство искаш, за да разбереш, че той е мъж, а ти жена?
И, да, вярно е, че с една отровна гъба можеш да му видиш сметката. Както и той на теб. Гледала си филми, нали? Мъжете знаят, усещат, че това може да им е последното ядене, но приемат съдбата си. Правят го заради теб. Е, как после да не им сготвиш нещо вкусно?

Виж това:

Някакви учени (държави много, избери си някоя начетена нация), направили следното проучване:

Показали на 10 майки снимка на бебе, което плаче. Въпросът бил защо плаче бебето. Отговорите заваляли един след друг:

Има колики. Гладно е. Никне му зъбче. Нов памперс. Иска биберон. Дайте му играчка. Спи му се. И т.н., каквото се сетиш.

Какво са отговорили мъжте?

10 еднакви отговора: „Реве за майка си.“

Непосилна си срещу законите на природата. Давай и ще ти бъде давано. Грижи се за това, което е твоя работа, буквално и преносно. Остави мъжът да се грижи за мъжките дела. Ти си жена. Дръж се като такава. И готви, щом ти е кеф.

P.S. За да не се разсърдиш, че трябва да дадем предимство на храната пред твоята изящна същност на жена, ще ти кажа, че мъжът се радва не толкова на това, което е в чинията, а на фактът, че има кой да му сервира. И то не просто КОЙ, а избраницата на сърцето му (почти). Това го поддържа жив и го вдъхновява. Бъди тази, която сервира доза любов и се усмихни. /не да му треснеш чинията с гняв, защото не ти е отчел заплатата си, вж. стр. 105/.

Утре очаквайте: Какво се случва на стр. 105?

About The Author