Когато сложиш на първо място живота пред свободата, значи си признал робството.


Когато сложиш на първо място живота пред свободата, значи си признал робството. И не е особена повод за гордост, че се опитваш да оцеляваш от страх. И не е особено важно да си жив на всяка цена, освен ако не смяташ съществуването си за много важно. За изключително. Съществуване, доста удобно за някои, което няма да се повтори в друг живот. И което заместваш с думата отговорност. А думата страх с думата безопасност. Различното мислене – за глупост и суеверие. Ерес. Предателство. Следва Донос. А после Смърт. Гражданска смърт. Не забравяйте. Робите са давали живота си, за да са свободни децата им. Мнозина са умрели пред траповете с един изстрел. А вие, ние, консуматори на ширпотреба, харчещи на кредит, дишащи на доза, поети на чашка, живущи на масата, играещи танго в леглото, пеещи в банята, воюващи без адрес и посока, философи безкнижни, писатели без пера и мастило, имате ли нещо за даване освен собствения си избор?

Петър Николов, фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published.