За мама, която скочи в локвата с мен.

Приятели,
Искам да ви представя Четвъртък. Кръстих го четвъртък, защото днес е четвъртък и аз го взех днес, но най-вече, защото днес научих ценен урок. Ето какво се случи:

Вървях си по Тодор Александров и си свирках, а наоколо си валеше. По едно време минавам покрай някакво лапе, което скача в локвата на тротоара. Сега, ако минех, щеше да ме намокри страхотно. Затова направих това, което би направил всеки адекватен възрастен – отидох и скочих и аз в локвата.

В същия момент от магазина излезе майката и го дръпна свирепо за ръката, а мен ме изгледа кръвнишки. ” Не ви е срам!” вика, а аз стоях там и я гледах и никак не ме беше срам. Даже не се бях сетила да отдам някаква чест на срама. Излязох си от локвата с високо вдигната глава и си обещах, ако имам някога дете, никога да не позволявам да общува с възрастни, дето не скачат в локвите. Просто никак не ми се иска някой ден да порасне и да започне да заобикаля живота, вместо смело да скача в него. Няма нищо срамно в калта, нито в това да намериш щастие там, което другите наричат дупки в пътя.

Затова влязох в магазина и си взех Четвъртък. Така всеки път като го погледна ще знам, че съм успяла да хвана детето в себе си за ръка и не да го издърпам от гьола, приятели. Не. А да скочим заедно.

Христина Коемджиева

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*