През всичките тези години Хазарта бе критичен, без да е истеричен

Преди няколко месеца, когато камерите „спряха”, водещата ме попита защо не се занимавам с политика „от първо лице” (т.е. защо не съм политик, а прост(о) анализатор). Казах й, че не отговарям поне на 50% от аксиомата на Хазарта – „трябва си сценично поведение, трябва си и акъл”.

Всъщност не слушам рап, но Ицо Хазарта винаги ми е правил приятно впечатление. По принцип не правя разлика между кофата за боклук и отворената уста на рапър, но Хазарта видимо е друг случай: симпатично залухав, когато е в студиото, а на сцената – дързък келеш. Абе, наистина готин софийски дришльо.

Това, което ми харесваше в неговите немузикални изяви, бе, че той – без да си го поставя за цел – всъщност представляваше десницата по-добре, отколкото го правят редица абревиатури, които всеки ден спорят за попечителство й. Ицо Хазарта никога не се облягаше удобно на популизма, нито пък е привърженик на прогресивния промискуитет на новите авангарди.

През всичките тези години Хазарта бе критичен, без да е истеричен.

А това, че лично аз съм много далеч от това да се идентифицирам с конкретния политически избор на рапъра, не променя отношението ми към Хазарта. По принцип дясното е житейски мъдро, което предполага еволюция и органична (комплексна) представа за света. Или с други думи: не можем да редуцираме света до себе си, защото има цяла таблица от местоимения. Уви, българското дясно често е съставено от малки диктатури на „първо лице, единствено число”: „аз”-ове, които се замерят с хормоните си, докато се люшкат на малките си пружинки.

Ако можех да проектирам мой свят, примерно, той щеше да е без Христо Стоичков и Хегел; Биг Брадър щеше да си е Биг Брадър и никой нямаше да го бърка с Парламента, когато стане дума за „къщата”. Но съм достатъчно плешив да разбирам, че такъв идеален за мен свят не съществува: има и други хора, които не мислят/харесват като мен.

Но това, че някой не мисли като вас, не е причина да спрете да го харесвате. Аз продължавам да харесвам Ицо Хазарта. Още повече, че рапърът отговаря на собствената си аксиома – има и сценично поведение, има и акъл.

Маетин Табаков, политически анализатор, фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published.