Нидал Алгафири:Защото Йоло Денев е номер 1.

Приятели,

с почуда разбрах, че Йоло Денев за пореден път е кандидат за президент на Република България. Тъй като малцина ще напишат нещо добро за него, реших да го сторя аз.

Йоло Денев, бе онзи човек с маската на Тодор Живков, който поздравяваше от мавзолея. Правеше, когато никой не смееше още да се присмее на първия на партията и държавата. Този дон Кихот в политиката, понесе най-тежко от всички кандидат президенти в настоящата надпревара, бремето да си такъв. Мъжествено понесе студа и влагата в зандана, като не успя да възстанови отпуснатата му държавна субсидия за предишен опит да стане президент на България. Там в килията, Йоло написа няколко книги напоени с толкова много патриотизъм, че стигна чак до камъка на Тангра и го освети, когато си излежа присъдата. За разлика от всички кандидати, той Йоло Денев, бе на всички протести от 10.10.1989 година. Той беше цветът на протестите. В дъжд и пек, студ и мрак, той собственоръчно изработваше агитационните си материали и ги доставяше чрез обществения транспорт. Сам ги носеше, без охрана и ескорти. Той, поборникът за свобода и демокрация, издаваше вестник и лично го продаваше. – в повечето случаи го подаряваше. Нямаше екипи от ПР-и, имиджмейкъри, рекламисти, медия шопове, социологически агенции, които да го обслужват. Въпреки пренебрежението на медиите към него, той винаги намираше начин да бъде забелязан чрез неговия скромен способ. Той не влезе в преговори и закулисие с никой. Винаги бе опонент на статуквото. Когато имаше площадни битки, той беше в първите редове и не жалеше сили и сън за да победи правдата. Издал е толкова книги, колкото професорите не са прочели. Написал е пиеси, които не се играят, защото не може да се дореди от връзкарите и мазниците в културния живот на страната. Обрисувал е Левски, Бенковски толкова родолюбиво, че може да му завиждат и най-големите. Сега съдбата и провидението го изкараха да е първи в листата на кандидат президентите. Защото Йоло е номер 1.