Кандидатурата на Панов е лъч надежда, че на тези избори няма да се гласува с отвращение.

Най-новата опорка от вчера е, че Лозан Панов е неизбираем. Добре, неизбираем е. Да ви кажа ли защо е неизбираем?

Лозан Панов не е пожарникар, ченге, генерал или друг силов образ от тъмните години на прехода. Няма харизмата на селски тарикат, който през социализма е охранявал Тодор Живков, а след прехода нагло се прегръща и целува с американския посланик и яде тоарта Сахер в Брюксел. Това в Лозан Панов няма да го открием. Той няма как да играе ролята на бащица. Не е спасител на бял кон, а глас в пустиня, който от години напомня, че трябва да браним правото от закона. Това е същият закон, който всевъзможни групировки от години използват, за да нарушават правата и свободите на българските гражданите.

Лозан Панов няма и антуража на Радев. Не е обграден от агенти на ДС. В инициативния комитет на Панов няма да видим висши кадри от комунистическата номенклатура или техните деца. Това е така, защото Лозан Панов зачита разделението между институциите и властите и пръв се опълчи против Гешев преди да бъде модерно. Да, Гешев не трябваше да нахлуе в сградата на ВКС и да арестува приятелите му, за да се сети, Лозан Панов, че Гешев е опасен. За нещастие хора като Панов се ръководят от принципи, а не от това кой им е симпатичен и кой не. На Лозан Панов не му пука кой към коя групировка принаджлежи, защото самият той не принадлежи към такава. Това по нашите земи е рядко срещано явление.

Това, че не е самозабравило се ченге или комунист, прави Лозан Панов труден за избиране. У нас, ако не си мутра или червено недоносче, не те броят за човек. Лозан Панов обаче не е нужно да печели. Да, точно така. Кандидатурата му е напомняне, че за онези от нас, които не се вписват в българската постсоц реалност, има място под слънцето. Лозан Панов е кандидатурата на балъците, които работят, плащат си данъците, спазват законите и се надяват някога България да бъде нормална държава. Кандидатурата на Панов е лъч надежда, че на тези избори няма да се гласува с отвращение или да се ходи за гъби. На тези избори лигавите демократи, жълтопаветниците, умните и красивите и както там ни наричат, можем да отидем и да гласуваме с гордо вдинагата глава.

С кеф можеш да отидем да гласуваме, защото на тези избори имаме възможността да гласуваме за един съдия, гражданин като нас, чиято кандидатура дори да не постигне нищо друго, ни напомня, че надежда има. Надежда има за нас, за децата ни и за България. Не е нужно да избираме между марионетките на Борисов и червения пагон на Радев. Има и трети път, който не минава през унижения и компромиси. Това ни казва Лозан Панов и то никак не е малко.


Емил Соколов фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *