НЕЩО, СТРАШНО МИ ПИСНА..

Значи, имам странното усещане, че ако още веднъж видя някой човек да рови в кофата за боклук, за да закуси, така ще я заритам тази държава, че ще я пратя при страните от третия свят, където си й е мястото.

Нещо леко ми писна ежедневен спътник да ми е мизерията. Писна ми ясния ден да е обгърнат от сивата мъгла на недоимъка. Писна ми да не мога да се порадвам на гледката около себе си, защото в сенчестия й ъгъл една ръка плахо се е подала за милостиня.

Леко ми писна да ставам свидетел на кръпките по дрехите на хората около мен. На страха в очите им, който умело се крие зад отчаянието.

Леко ми писна да съм имала шанса да се родя и да изживея един пълноценен живот, но по някакво злощастно стечение на обстоятелствата да съм попаднала в България. Но не България на Ботев, а България на Ганьо. Но не онзи Ганьо, който се е поганчил, заради мизерията в живота си, а онзи Ганьо, който се тупа в гърдите, че има може да ни даде бъдеще. И въпреки това го стиска в ръката си като свое. А от дланта му се стича кръвта ни.

Писна ми от хора, които могат, но не искат да променят нещата, защото егоизма им ги кара да гледат само собствената им паница.

Писна ми от бездушността, с която подминаваме тази мизерия около нас и в сърцата ни нищо не трепва.

Да, оставени сме на трохи и място за злоба в сърцата ни има много срещу тези, които сядат на богати трапези. И се хранят за наша сметка. Но на мен ми писна просто да наблюдавам бездейно отстрани. Трудно се преглъщат тези трохи. И никак не ми е сладко.

И не е като да не съм опитвала да гледам само собствения си задник, който задник освен, че е стегнат, се е случило да е добре нахранен и на топло. Ма нещо не ми се получава да имитирам щастие в илюзията на собствения си оазис, когато мизерията така е пропила в народа ни, че се чувствам омерзена.

Казвам ви, ако видя още един пенсионер да краде кренвирши в магазина, ще го вдигна във въздуха този магазин, барабар с държавата и с тези, които ходят наперени като петли, защото Я УПРАВЛЯВАЛИ.

Не в управлението се крие славата, господа, а в резултата. А когато резултатът е България, ако имаш поне малко чест, единственото, което ще направиш е да се скриеш. От срам.

Защото нещо страшно ми писна от срам да мрат тези ,които ровят в боклука за храна, а не тези, които са ги довели до там.

Христина Коемджиева

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva

Leave a Reply

Your email address will not be published.