Смъртта е занимание самотно или Мъжът, който чака да умре(истинска история)

  • Вие сте българин, който е живял в Англия?

  • Да, работих 15 години там, сега се разболях и реших да се върна тук. Не е хубаво да го кажа, но докато ми свърши живота.

  • Сигурно ли е, че сте толкова тежко болен и краят Ви ще дойде скоро, за да стоите на тази пейка и да чакате?

  • Тежко болен не съм, но е тежко за мен, което означава, че е по-зле.

  • Така го чувствате?

  • Да, което онзачава, че не съм способен да работя и не помня. Каквото се случи днес, утре не го помня, това е заболяването ми.

  • А по-назад?

  • Да, мога да ви дам пример за всяка една работа какво съм правил и т.н. Аз съм софтуерен дизайнер и програмист, мога да ви кажа всяка операция, която съм извършвал, но не мога да ви кажа днес кой ден сме, от колко време съм тук, дали вчера съм бил тук. Нямам никаква връзка с предния ден. Предполагам, сте се напивали и сте нямали спомен за някоя случка, това е същото състояние. Мога да ви кажа и това е много странно, че преди да взема решение буквално да загърбя всичко и да отида на улицата и да чакам да умра, в същия този ден трябваше да почна нова работа.

  • А семейство?

  • Не, но имам сетра, която отиде в Шотландия, но не искам да ходя при нея и да съм й в тежест. Седя си на тази пейка, докато не реша какво да правя и къде да отида за моя край.

  • Как се чувствате? Трудно ли беше да вземете това решение?

  • Да, трудно е, но все пак…

  • Потърсихте ли лекарска помощ?

  • Има някакво лечение, което евентуално може да подобри състоянието ми.

  • Тотално сте решил, че това е краят, взели сте си вашата част от живота?

  • Да, взел съм това решение, с това състояние няма какво повече. Няма как да разчитам на някого тъй като цял живот съм разчитал само на себе си и не искам да разчитам на други. Винаги съм помагал на хората, а сега съм в състояние, в което те трябва да ми помогнат.

  • Сестра Ви знае ли за това решение?

  • Да, много е против, но какво може да направи, да дойде да ме отведе?

  • Сега като Ви слушам искам да ви вдъхна надежда, да ви покажа, че живота е хубав.

  • Да, но е невъзможно, аз не искам да живея на ръба, да идват линейки или някой да ми даде 10 лева, за да ми помогне. Никога няма да взема пари, не седя тук за пари. Седя и чакам времето да свърши.

  • Казаха ни, че сте тук от една седмица, какво мислите, като гледате минувачите?

  • Гледам хората, минават всякакви, мисля си, че всеки има някаква негова история, радвам им се. Сравнявам положителните и отрицателните неща тук и в Англия. Благодарение на това, че не си спомям предишния ден, съм си тук. Купих си даже раница, мислих да отида някъде в планината, да ме изядат мечките (смее се), но и това не е лесна работа.

  • Добре, но сега ще се появят много хора, които искат да ви помогнат.

  • Не могат, няма как да ми помагат, тук не става въпрос за пари, нямам нужда от пари, мога да изкарам пари, отказах се от доста добре платена работа.

  • Добре, ако някой човек дойде и Ви предложи дом?

  • Единственото, което бих приел е работа, за която не бих носил отговорност и която мога да върша.

  • Сядат ли при вас други хора, говорите ли си?

  • Хората не са толкова приятелски настроение, колкото в Англия. Мен не ме заговарят и заглеждат, защото не изглеждам зле, но има хора, които се нуждаят от помощ, които ги гледат лошо и все едно не са човешки същества. Не смятам, че го заслужават, защото всеки има собствена история.

източник:страницата People of Sofia

Leave a Reply

Your email address will not be published.