Да се помиря със света? Никога!

О, Бог ми е свидетел, че с броя на годините и с броя на котките в мен напира онзи нравствено-извратен морал, които ме кара да придърпвам надолу прекалено късите(над коленете) поли на девойките по улиците, да цъ-цъкам с език, когато мина покрай някой татуиран младеж и да чета конско на невръстна двойка, отдала се на своята страст в млада есенна вечер под бледите светлини на някоя улична лампа, когато той съвсем дръзко и съвсем извън всякакви правила свлича ръце по задните части на девойката. Безсрамно!

О, Бог ми е свидетел, че редовно, преди всичко останало сутрин, аз поглъщам една доза медикаменти , които да накарат войнствено настроената ми душа да живее в мир с този свят.

Свидетел ми е, че съм изучила всички мантри на древните източни народи за достигане на вътрешен мир и нерядко си ги набивам в главата като млад ентусиаст, наскоро изгубил девствеността си набива своята мъжественост в младо девиче тяло.

Свидетел ми е, че тази вътрешна борба срещу морала, който неистово се опитва да проникне в тялото ми през порите на кожата ми, да се впие и стане част от мен, така че да не мога да говоря за него като нещо извън себе си, е водена от мен неуморно.

Свидетел ми е и как всичко това губи силата си в мигове като този, в който, унесена в меланхолията на своята душа, до нежността на сетивата ми ненадейно по радиото лирическия герои изрече:

“удари шестица от тото, когато ми легна в леглото”

и в такива немирни моменти на мен ми иде да вдигна полите на всички девойки в света, да нашаря телата на младежта с отчаяни длани и тогава целувките под злеосветените улички по целия свят да свършват в родилното, защото така и така,
братя,

СИ Е Е****О МАЙКАТА!!

Персефона Коре

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva

Leave a Reply

Your email address will not be published.