Център за градска дебилност.

Сега, предупреждавам да си вземете кърпички. Сухи, ще си ги мокрите вие 🤣😍😎

Значи, нали си купих кола наскоро, та викам си, ще ида да си платя за парко място в „центъра за градска дебилност“, та да си паркирам пред нас си. Сядам на гишенце и си подавам документите. „Първо – започва да ме мъмри леличката (с десетина години по-млада от мен; леличка е състояние на съзнанието) – трябва да носите оригинал на нотариалния акт.“ Иде ми да й кажа, „че това да не е полов акт, та да не мога да мина с копие?“ Ама си трая, щото тя изобщо не е свършила, пък е некултурно да се прекъсват дами.

„Второ – дозачуква ми го жената – на личната ви карта и на талона пише апартамент 3, а на нотариалния акт пише 4.“ „Интересно – отговарям – аз цял живот си мисля, че живея в апартамент 3, всички сметки ми се водят на него. Но излиза, че през цялото време съм живял в друг апартамент.“ Отсреща ме гледа на Терминатора зълва му (помните онзи металически блясък в окото).

„А наистина ли е от такова значение, че е станала грешка в номера на апартаментите? Все пак аз съм на личната карта, талона и нотариалния акт. Правото ми на парко място е недвусмислено.“ „Не! – натъртва секретарката – няма как да минете така. Трябва да си извадите нова лична карта и нов талон с правилния номер на апартамента.“ Замислям се, че тези процедури ще ми отнемат около два дни висене при на Терминатора балдъзата (районното) и тъщата (КАТ), плюс таксите. Аз взимам по сто лева на час като психолог, тоест ще загубя време за около два бона, без да броя неизбежната невронна смърт при всяко посещение в държавна институция.

Поради тази причина, а и поради всичките й роднини, започвам да се смея като изтърван. Смея се цели три минути, докато в един момент сълзи ми капят от очите и сопол се стича от носа ми. Жената е заприличала на птицечовка от недоумение и възмущение. „Господине – казва – не се дръжте абсурдно. И други чакат ред.“ Обръщам се към другите чакащи и ми става още по-смешно, защото някой може да чака, за да си случи ТОВА. Но напук на всяка логика, се взимам в кърпичка, обърсвам се с най-голяма сериозност и казвам на лелката, „Сега знаете как изглеждате отстрани.“

Тук сигурно очаквате края на историята, но той изобщо не е близо. В този момент се обажда съседа ми, за да ми каже, че пред нас на Черковна вече не може да се паркира. Сега, в реално време, слагали колчета.

Тук си трябва малко предисловие. Тротоарът пред къщи е известно спортно съоражение, където от двайсет години се провежда световното по чупене на глезени. Плочките са измамно застинали в паралелепипедни позиции, които и Ешер не би могъл на обризува. При стъпване върху някоя, може да се озовеш на друга цял метър вляво без да имаш обяснение как. Може да те залее плисък кал, да изгубиш токче или кубинка, че дори и холандка (пословично едри жени). Заради тази безподобна локация, пред нас от цял свят се стичат търсачи на силни усещания и професионални спортисти.
Интерсеното е, че преди три години общината докара нови плочки, стовари ги на тротоара и те откараха там няколко месеца. После си ги прибраха обратно. Няма шега. Единственото ми обяснение е, че е била направена мащабна подписка за защита на това уникално по рода си място и съхранението му в автентичен вид.

Та сега най-после сложиха нови плочки и колчета навсякъде, така че коли да не могат да паркират. А пък всички, дето са си платили за парко място пред къщи да го духат под вода, докато изсъхне.

Връщаме се пак при секретарката, където аз тъкмо съм се обърсал щателно. Чувайки новината, обаче, смехът ми се връща с всичка Сила. Онази от „нека силата бъде с теб“. Вече освен че рева със сълзи, рева и с глас като изпаднал в транс бизон. Нивото на абсурдност е надминало всичките дзен коани* накуп и след като се връщам вкъщи с напълно озарено и трансформирано съзнание, сядам да пиша на световната будистка федерация с предложение София да стане планетарен център на дзен обученията, защото постигането на сатори* (моментно просветление) е неминуемо, при това без нужда от специална инфраструктура или инструктори. Тук логичният причинно-следствен ум ще бъде счупен (от бой) и съзнанието ще успее да съзре недуалната природа на реалността, отвъд очакванията и привързаността към концепции, цели и вещи, където всичко свети с лицето на Бог и носи само смях и светлина. При престой от 6+ месеца дори ще гарантираме самадхи (трайно просветление), осмото и най-високо ниво от пътя на Буда.

Или както казват на Изток “Ом мани мани хуй” 🤣🥳🤩

  • Коан – Диалог или история в системата от знания на дзен будизма, която е недостъпна за рационалното разбиране. В резултат от медитация върху въпрос, който няма логичен отговор (коан), ученикът получава просветление. Един от най-известните сборници с коани е известен като „Вратата без врата“. Отговорът на въпроса, зададен в коана не е понятие, а своеобразна врата, през която съзнанието преминава отвъд мисловното състояние. Известен коан е: Две ръце пляскат и има звук; какъв е звукът на пляскането с една ръка?

Ето кратко и яко ТЕД клипче за коаните https://www.youtube.com/watch?v=9p5Oi4wPVVo

  • В дзен се смята, че сатори може да се достигне благодарение на тривиални, обикновени събития и предмети, а не само с медитация.
  • Самадхи е състояние на дълбоко съзерцание на Абсолюта, което е необезпокоявано от желание, гняв или друга генерирана от егото мисъл или емоция. Това е състояние на радостно спокойствие и дори на възторг и блаженство.

Автор: Иван Владимиров, психолог, фейсбук

Последвайте страницата ни във фейсбук, за да получавате своевременно всяка наша статия:


https://www.facebook.com/Вестникар-100432005720082/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *