Проблемът е в телевизора на ръководството на ИТН

Като избирател и като зрител искам да отбележа, че някои неща не ми харесват в сагата Дончева-ИТН. Слави с всеки негов пост ми става все по-досаден, а не е като да не го харесвах преди. Не знам кой му ги пише и какво си мисли, докато ги пише, но съм убеден, че търсеният от него ефект трудно ще бъде постигнат. Да, драматични са. Да, патриотични са. Да, трогателни са. Липсват обаче два фундаментални елемента в тази сага, които са по-скоро на страната на Дончева: обща логика и здрав разум.

Какви листчета, какво разцепване, какви 500 К, какви 5 лева? Та, тя трябва да отцепи цялата ви парламентарна група, за да ѝ вършите работа. Пък и досега съм чувал голяма компания да изкупи малка, голяма партия да разцепи малка, голяма държава да превземе малка. Обратното се случва достатъчно рядко, че за всеки подобен случай правят филм или пишат книга. Толкова по здравия разум и общата логика.

Второ, актьорите в лагера на Слави в тази сага не вдъхват доверие. Четох преди време книга, в която Елин Пелин казва: „Героите трябва да си ги приспособява човек към сюжета. Те са му потребни, за да си оправдае сюжета… Аз описвам хора, които зная, но ги типизирам малко, за да ги направя интересни и подходящи да изиграят случката, сюжета така, както трябва, така, както съм замислил.“

Съдейки по думите на Елин Пелин, проблемът е в телевизора на ръководството на ИТН. Хора, сгрешили сте изначално в подбора на актьорите и затова представлението не се получава. Тези хора и техният имидж в тази конкретна постановка просто не излъчват правдоподобност. Чарли Чаплин е много, много добър, но не може да го сложите да играе Марлон Брандо в Кръстника и толкоз. Останалото е пародия.

Автор: Цън Цон, Директор на Съвета за икономически и дипломатически отношения

Leave a Reply

Your email address will not be published.