Нямате извинение, г-н Бивш премиер.

Нямате извинение, че вече повече от десетилетие не успяхте да направитв нужното, за да поживеем и ние като достойни хора. Напротив! Последиците от това, което направихте вие, няма да могат да бъдат поправени и от децата ни. И от техните деца.
Нямате извинение, че пенсионеритв ни са принудени да крадат кренвирши, защото умират от глад. Вие какво вечеряхте, г-н Бивш премиер?
Нямате извинение, че последно видяхме децата си на изхода на летището и очитв ни бяха пълни със сълзи. Със сълзи от безпомощност пред това, че трябва да се разделим. Вие кога запоследно прегърнахте внуците си, г-н Бивш премиер?

Нямате извинение, че живеем като най-бедната държава в Европа и народа ви едва свързва двата края. Вие кога за последно усетихте какво е липса, г-н Бивш премиер?

Но пък знаете едно нещо. Знаете какво е наглост. Наглостта да продължавате да ни държите в това полуживо състояние като вземете отново властта.
Само че познайте? Това ви беше за последно.

Кривомир Тонев, политолог

Leave a Reply

Your email address will not be published.