👨‍⚕️Доц. Георгиев: Епидемиологични проучвания от годините преди COVID пандемията показват, че честотата на сепсиса в световен мащаб е вероятно от порядъка на 50 млн. случая годишно. Популяризирането на проблема и мобилизирането на обществените и медицински усилия може съществено да промени както епидемиологията на сепсиса, така и изхода на всеки отделен септичен епизод.

На 13 септември от 2012 г. насам, по инициатива на Глобалния алианс за сепсис, отбелязваме Световния ден за борба със сепсиса. Идеята е да се повиши информираността на обществото относно този широко разпространен, но недостатъчно познат, здравословен проблем. По този повод, за да разберем какво точно се „крие“ зад понятието „сепсис“, се обърнахме към анестезиолога доц. Георги Георгиев. Като началник на Отделението по Интензивно Лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ той има богат опит с пациенти, нуждаещи се от интензивно лечение, много от които в състояние на сепсис.

❓Какво представлява сепсисът?

➡Точният отговор на въпросът ви е – синдром. С излизането на термина извън специалността интензивна медицина много лекари и немедици погрешно възприеха сепсиса като заболяване. Сепсисът е форма на протичане на каква да е като причинител (бактерии, вируси, гъбички) или локализация инфекция, при която неправилно регулираният отговор на организма уврежда далечни, не пряко ангажирани от инфекцията органи (т.нар органна дисфункция). В еволюционен аспект „войната“ между макроорганизмите и патогенните микроорганизми е довела до изработването на стереотипна, но много сложна система от ответни реакции на макроорганизма при възникнала инфекция. В редица случаи, поради специфични и не напълно изяснени особености на инфекциозния причинител, макроорганизма и/или въздействия на средата, локализацията и контролът върху този отговор могат да бъдат изгубени. Развиващият се патологичен възпалителен отговор има потенциал да засегне почти всеки човешки орган и система: сърдечно-съдовата, като септичен шок; дихателната, като остра дихателна недостатъчност; отделителната като остра бъбречна недостатъчност и т.н. Именно общият подлежащ механизъм предопределя сходното клинично протичане и позволява общ лечебен подход към иначе толкова разнообразна група от тежки инфекции. Това е и причината за дефинирането на синдрома сепсис.

❓Среща ли се често?

➡Епидемиологични проучвания от годините преди COVID пандемията показват, че честотата на сепсиса в световен мащаб е вероятно от порядъка на 50 млн. случая годишно. Оценява се, че сепсисът е причина или допринася за смъртта на средно 11 млн. души годишно, от които около 3 млн. са деца. Така, един, непознат на широката общественост, синдром се нарежда сред най-честите преки причини за смърт, сравнимо с онкологичните или сърдечно-съдовите заболявания.

❓Кои са симптомите, по които можем да го разпознаем?

➡Важно, освен характерни за конкретния причинител и локализация на инфекцията симптоми, е и наличието на системни прояви. В първоначалните дефиниции на синдрома акцентът се поставяше върху проявите на системен възпалителен отговор (повишена или понижена телесна температура, ускорена сърдечна и дихателна честота, повишен или понижен левкоцитен брой), които са високо чувствителни, но не особено специфични за диагнозата. С цел повишаване на специфичността на диагностичните критерии, съвременните дефиниции на сеписа се концентрират върху проявите на органна дисфункция. Сами по-себе си последните могат да бъдат изключително разнообразни. Акцентът при диагнозата се поставя върху проявите на неврологична, циркулаторна и дихателна дисфункция поради тяхната висока честота и клиничната им значимост.

❓Сепсисът лекува ли се и как?

➡В основата на лечебния подход стоят ликвидирането на огнището на инфекция и специфично повлияване на причинителите, когато това е възможно. Локализирането на огнището на инфекция и контролът върху него често изискват усилия от страна на множество и различни медицински специалности. В наши дни възможността за етиологично повлияване на редица бактериални и гъбични инфекции е ограничена от разрастващата се резизстентност към използваните антимикробни средства. За много от вирусните инфекции етиологично лечение не съществува.
Друга основна група животоподържащи мероприятия, като апаратна вентилация, медикаментозна и механична поддръжка на кръвообръщението, бъбречното заместване, имат за цел временната поддръжка на увредените от патологичния процес органи и системи. Тези мероприятия печелят време и създават условия за ефективното овладяване на инфекцията, но сами по себе си не са лечебни, имат инвазивен характер и носят риск от възникване на допълнителни, включително инфекциозни усложнения.

❓Към какъв специалист трябва да се обърнем?

➡Като форма на протичане на различни инфекции сепсисът не е обект на една или няколко медицински специалности, а мултидисциплинарен проблем. Тъй като методите за инвазивна органна поддръжка попадат в сферата на интензивната медицина, а интензивните пациенти са особено уязвими на инфекциозни усложнения, специалността, която практикувам, исторически се е обвързала с лечението на най-голям брой септични пациенти. Лечението на сепсис, възникнал в резултат от остър перитонит, гноен отит, следродилна инфекция и т.н., няма как да бъде ефективно без активната намеса съответно на хирург, оториноларинголог или акушер-гинеколог. В цялостния лечебно-диагностичен процес ролята на други специалности, като микробилогия, клинична лаборатория, образна диагносика, е също от съществено значение.

❓Има ли рискови групи и кои са?

➡Всеки човек, независимо от възрастта и здравословното му състояние, може да развие инфекция с тежко септично протичане. Традиционно възприемчиви към инфекции и рискови за тежкото им протичане се считат възрастните, увредени, с множество или тежки придружаващи заболявания и имунокомпрометираните пациенти. Застаряването на населението, както и широкото навлизане в медицинската практика на лечения, подтискащи имунния и възпалителен отговор (напр. в трансплантологията, онкологията, ревматологията), определено допринасят за увеличаване на броя на пациентите в риск. Поради тежестта на заболяването си и прилаганите инвазивни методи на мониторинг и лечение пациентите в интензивно отделение са също рисков контингент за развитие на тежки инфекции и сепсис.

❓Как можем да се предпазим? Има ли превенция?

➡Превенция в индивидуалния смисъл, който обикновено влагаме в понятието, не е възможна. Всеки от нас в определена ситуация би могъл да бъде засегнат от тежка инфекция, протичаща с картината на сепсис. Популяризирането на проблема и мобилизирането на обществените и медицински усилия обаче може съществено да промени както епидемиологията на сепсиса, така и изхода на всеки отделен септичен епизод. Разработването на нови антимикробни медикаменти дава директна възможност за лечение на животозаплашващите инфекции. Ограничената и обоснована употреба на антибиотици намалява антибиотичната резистентност, считана за стратегическо предизвикателство пред съвременното здравеопазване. Разработването и популяризирането на съответните диагностични инструменти и терапевтични препоръки би способствало за ранното разпознаване и навременното и адекватно лечение на всеки отделен случай.

❓Вярно ли е, че COVID-19 може да причини сепсис?

➡Най-честата клинична проява на тежката SARS-CoV-2 инфекция е вирусна пневмония, протичаща с клиниката на остра дихателна недостатъчност. При голяма част от пациентите с такова протичане на заболяването се наблюдават прояви на дисфункция и на други органи и системи. Най-често засегнати са сърдечно-съдовата система, бъбреците, системата на кръвосъсирването. В този смисъл, да – много случаи на тежко протичане на COVID-19 могат всъщност да се дефинират като сепсис или септичен шок.

❓Споменахме COVID-19, опитът с който вече втора година показва, че при много пациенти това заболяване води до усложнения. Вярвате ли, че ваксините ще ни помогнат да преодолеем пандемията?

➡Убеден съм, че на този етап ваксинацията е единствената възможност за ефективна превенция на тежко протичащ COVID-19. Бързата ваксинация на критична маса от хора не само предпазва ваксинираните, намалява товара върху здравните системи, но и намалява риска от възникване на нови мутации на вируса.

❓Вие ваксинирахте ли се и ако да, кога?

➡За времето на пандемията с колегите ми работим без прекъсване с COVID пациенти в критично състояние. Ваксинирах се с първите групи в началото на тази година.

Източник: Министерство на здравеопазването

https://www.facebook.com/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80-100432005720082/

About The Author

1245_admin

See author's posts