Жалка, жалка родна картинка!

Зуека хвърли в потрес непоклатимото академично войнство. След интервюто с него и признанието му, че е продал 260 картини за година, започнаха да му смятят печалбата тутакси и най-вече да задават кардиналния въпрос: “е ли това изкуство?”. Жалка, жалка родна картина.

Продавал бил, само защото е известен. Ами, станете и вие известни и продавайте, кой ви пречи?! Пораженческото мислене, че художникът трябва да е беден и непризнат, е отживелица във времето на Интернет и глобалното село. Или по-скоро е оправдание за некадърност да се справиш с правилата на конюнктурата.Мили художници, намерете достойнството някъде в себе си и успявайте да се радвате на чуждия успех, вместо да го принизявате до собствения си неуспех или да го подлагате на съмнение. Успелите хора нямат време да завиждат. А колкото до изкуството… в цял свят никой не се наема да даде еднозначно определение за съвременното изкуство, но, разбира се, в България всеки се чувства знаещ и кадърен, за да дава оценки и лепи етикети.Историята и дистанцията на времето са истинските съдници на изкуството, не вие, не аз.Винаги се чувствам омерзена в такива моменти, не че на някой му пука. По-лошото е/за мен самата/, че и на мен вече не ми пука… за “художниците”. Когато не одобрявам нещо, преминава в графата “игнор”.П.п.:Разгледах му нещата на Зуека, харесват ми. Достатъчно е, че ме накараха да трепна и да се замисля. Смели са, честни. Дори и преиграването е дозирано. Ако за една година е постигнал такава сбобода на изказа и личен почерк, какво ли ще покаже след 10!Съвсем оправдано е напуснал блатото.Толкоз.  

 Автор: Десислава Тивчева, фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *