Гергана Змийчарова: Това е най-смисленото творческо постижение в живота ми.

Когато започнах да пиша “Под игото – 1894та” не знаех, че се захващам с нещо, което днес ще определям като най-смисленото творческо постижение в живота си.

Девет месеца рових из архивите на националната библиотека. Научих се да разпознавам безпогрешно почерка на Гешов и стилът на писане на бележки на Вазов. Потъвах и изплувах от спомените на Шишманов; безумно се вдъхновявах от хващането на някоя важна следа и тотално се обезсърчавах от 12 часово четене на банкови отчети и разпадащи се броеве на Държавен вестник. Исках всичко в пиесата ми да бъде така както е било: знам температурата на въздуха в дена на издаването на „Под игото“; чела съм договорите за изграждане на Софийската канализация; законите за финансиране на селското стопанство и данните от преброяванията на населението, макар че тези неща се споменават съвсем мимоходом… и въпреки всичко през цялото време ме беше страх, че няма да успея да превърна отново тези умрели, позабравени личности, застинали във фотогрифиите завинаги в истински, живи, смеещи се, каращи се, объркани, гневни, неукротими хора, способни на велики дела.

Знаете ли, човек не върши велики дела непременно възседнал кон и облечен в доспехи?

Човекът е в състояние да извърши велики дела между препечения хляб за закуска и скандалът с приятели на обяд; въпреки недостига на пари; кривия си характер; проваления си брак и докато се напива от отчаяние в кръчмата, заради поредния си провал…

И тая моя пиеса разказва това – за скъсаните нерви, поставените на карта приятелства, дребните измами, големите предателства, малките успехи, тихите раздори и отчаянието, съпътстващи първото българско издание на романа „Под игото“ в бедната и объркана, тъмна и кална, едва прохождаща следосвобожденска България.

През 1894та всичко си е съвсем като сега – стачки по улиците, интриги в парламента и ламтежи за власт, поголовна бедност и смешни опити да се преструваме на европейци, на фона на които един писател, един издател, един фотограф и група литератори, актьори и художници се опитват да издадат книга във вид и със съдържание на световно ниво.

Както тогава, така и днес да създаваш изкуство, се оказва отчайващо сложно, на фона на крясъците пред парламента и прегрупирането на политическите сили. И почти толкова безсмислено, колкото да се опитваш да продадеш после това изкуство на един гладуващ, разгневен и обиден народ…

Но една шепа хора тогава са убедени, че „Ние ще умреме. Ей тука тия дето сме се събрали ще умреме и я ни запомни някой, я – не. А “Под игото” ще остая!“

И аз благодаря, че се случи да напиша тази реплика, за да могат да я казват от сцената талантливите ми колеги!

ПОД ИГОТО – 1894, представление на Петринел Гочев ще се изиграе два пъти – на 19.09 и 21.09 от 21 часа на сцената пред Народен театър „Иван Вазов“ – Официална страница. Аз ще си я гледам и на двете дати и ще изляза да получа апродисменти на поклона.

Представлението е на Petrinel Gotchev и, колкото и да не искам да го призная, надскача текста ми.

Билети: на касите на Народен театър “Иван Вазов” и онлайн на: https://nationaltheatre.bg/bg/buy-now

фотографиите са на Rosina Pencheva

Автор: Гергана Змийчарова, актриса, драматург

Leave a Reply

Your email address will not be published.