Спомен за Таня
23.07.2004г.
В театър 199 ще се играе “Дуенде” – моноспектакъл на Татяна Лолова. Отидох няколко часа по-рано за да взема билети. На 20 метра от театъра бях когато заваля проливен дъжд. Скрих се във фоайето въпреки, че имах чадър в раницата си. Малко след като се подслоних, на улицата пред театъра спря една добре поддържана стара кола. Москвич ли, Лада ли не помня… Загледах се в хората вътре.
Разпознаваем ата руса къдрава глава на Татяна Лолова се въртеше във всички посоки и гледаше нагоре и надолу и настрани, не помня дали не се завъртя и назад. На волана беше Славе, мъжът на актрисището. Тя живо му обясняваше нещо, което приличаше отдалеч на: – Как ще изляза, бе, Славе. Ще заприличам на мокра кокошка и никой няма да ме хареса довечера. Бързо извадих чадъра си, разпилях си раницата по пода в театъра, отворих го и с танцова стъпка, леки завъртания и мелодията от “Аз пея под дъжда” в главата ми, преминах онези заветни 15 метра от вратата на театъра до колата на Татяна Лолова. Тя ме гледаше през стъклото и лицето и излъчваше объркани чувства. – От “Тоя луд ли е?”, “Кой е?”, “За мен ли идва?” до “Колко мило, той идва за мен!”.
Направи ми знак с очи да отворя вратата и аз светкавично посегна към дръжката. Опитах да отворя но беше заключено. Славе се пресегна през нея и дръпна палчето за да отключи. Таня слезе от колата под чадъра ми и каза (цитирам) -Ти си ангел! Отговорих, че не съм Ангел а Светозар и ще е хубаво да влезем вътре. Тя се разсмя, каза едно бързо “Чао” към Славе, хвана ме под ръка и ме завъртя около себе си под чадъра. Затанцувахме и така щури и нахилени като деца извършили сладка пакост се мушнахме в топлото фоайе. Поздрави момичетата на касата и тръгна да влиза. Аз започнах да събирам разпиления си багаж,когато тя извика: -Ама не може така! Аз нищо не съм ви дала. Имаме ли листовки? (попита момичетата) Те казаха, че са свършили. Голямата Татяна Лолова клекна до мен на пода и разпиля чантата си. Вещите ни се смесиха и почна едно ровене… Най-накрая Татяна извика: -А! Ето! Извади от едно тефтерче малка нейна снимка и флумастер. Сложи снимката на дясното ми рамо и започна да пише. Нали си представяте как се чувствам аз в този момент.
Неповторимата Татяна Лолова клечи до мен и пише на рамото ми… Развълнуван, респектиран и в същото време ме напушва такъв смях, че едва се сдържам. Стана, подаде ми снимката, хвана ме за брадичката и каза: -И все пак, ти си ангел!
Погледнах снимката да видя какво е написала и видях, че е добавила едно Л в името ми, което често се случва. Казах и, че съм Светозар а не Светлозар. Тя се усмихна и каза: – Занчи ще ти купя риза.
Учудих се. Какво пък значеше това. Тя обясни, че като прекръстиш някого без да искаш трябва да му купиш дреха както правят кръстниците. Гледах спектакъла а после и дълго говорихме в гримьорната за различни неща. Някъде през 2010 на попа чувам някой да вика от кино “Одеон” -ЗАРОООО! ЗАРОООО!
Обърнах се и видях Татяна Лолова която размахваше в ръка някакъв пакет и викаше към мен. Отидох веднага.
-Заро, ако си мислиш че стара кранта като мен забравя някои неща, жестоко се лъжеш. Това е за теб! Черна е ама е много хубава. Това е бележката, ако не ти стане, смени я.
Стана ми. Хубавата ми черна риза която вече е с леко изчезнал цвят, но не искам да извадя от гардероба си защото е от Таня.
После спорадично сме се виждали. Не смея да кажа, че сме били много близки, но се познавахме и имахме топло отношение един към друг. Снощи я сънувах и затова реших да ви разкажа тази интересна случка от нашия свят. А на оня свят сега Таня се залива от смях и сигурно се чуди защо ви занимавам с тия неща. Ами, защото така, скъпа Таня! Да припомним колко е лесно да бъдеш човек и да заразяваш с обич света. Както ти правеше <3
Автор: Светозар Кнезовски, актьор
About The Author
Post Comment